Тук съм си вкъщи. Вкъщи ми е най-уютно. Тук се чувствам обичан и обгрижен. Тук си тежа на мястото…
Това е едно дълго интервю с Иван Шопов, което се изчита на един дъх, просто защото Иван Шопов е добър човек. Личи му по приветливия тон и по това как се отнася с момичето, което е превърнал в своя съпруга (или пък тя него в съпруг) – Лора Шопова. Дава ѝ път, гледа я докато говори. Абе, обича я. Освен добър човек, Иван е доста успешен български музикант, който се чувства уютно тук в България. Тук намира съмишленици, вдъхновение и всичко необходимо, за да прави своята музика по своя начин. Срещнахме се с него (и с нея), за да ни разкаже повече за новия си албум „InFusion“, в който стои рамо до рамо с Теодосий Спасов, за представянето на албума, но и за много други работи покрай това.
Как мина промото на албума?
Иван: Супер беше. Много се изкефих. Препълнена зала. Беше ми изключително приятно и приповдигнато. Толкова, че усетих вечерта като едни необикновени пет минути, не повече.
Колко артисти бяхте на сцената и колко ти правят компания в албума?
Иван: На сцената, освен с Теодосий, бяхме и с Димитър Бодуров, който дойде специално за концерта от далечна Холандия, както и трите момичета от Авигея. Лора също беше на сцената, но зад екрана, на който правеше live визуалиции по музиката. (Лора е очарователно стеснителна и реагира сякаш съвсем няма нужда да я споменаваме. Има.)
Разкажи за албума INFUSION.
Иван: Преди две години с Теодосий Спасов решихме, че ще направим нещо ново, което да е разговор между нас двамата, среща на двама приятели под формата на музика. Започнахме да създаваме композиции, които идваха съвсем спонтанно, без предварителни концепции и идеи. В последствие решихме да поканим гости в „разговора“ – електронни и джаз музиканти от целия свят. Името на албума „InFusion“(„Вливане“) дойде като естествено продължение на идеята ни да споделим пътуването с колеги музиканти, които мислят извън границите и нямат проблем да навлизат в „чужди води“. Гости в албума са Мину Синелу, Ерик Трюфа, Рут Майер, Гжех Пьотровски и много други. Всички те допринесоха за това албумът да звучи като световен албум. Да слива различните световни тенденции в едно и да звучи космополитно, но без да се губят българските му корени. Основна роля за това, разбира се, има Теодосий, който със звука на кавала си веднага те връща на постоянния ти адрес.
Обложката на албума също е супер.
Иван: Да, фотографията на обложката е дело на Александър Иванов. Снимката всъщност представлява устието на река Велека, там където се влива в Черно море. Графичният дизайн е на Лора и Fontfabric. А пък самите Fontfabric измислиха един изцяло нов шрифт, с който изписахме името на албума и в последствие през него развихме цялата визуална идентичност на албума.
Къде се намерихте с Лора?
Лора: Животът ни събра. На няколко пъти ни срещаше на различни кръстопътища. И след толкова много случайни срещи на живо, накрая се намерихме в интернет. Там най-накрая разбрахме какво е имал предвид животът с предишните срещи.
А с Авигея?
През 2016 те ме потърсиха, за да опитаме как ще звучи тяхната фолклорна музика с моето електронно звучене. Така се случи, че точно тогава и аз търсех такава колаборация. Та се намерихме заедно. Поканих ги да излезем заедно на сцена по време на моя „One man party“ концерт, в който в продължение на осем часа пускам авторска музика от различните стилове, които правя. Публиката реагира толкова добре, че нямахме съмнение, че искаме да превърнем експеримента в нещо повече. И в крайна сметка албумът „Канатица“ стана реалност през 2017. В него специални гости за Теодосий Спасов, Димитър Бодуров, Деян Куцаров, Стоимен Стоянов, Бурак Малчок – все приятели, свирещи в различни стилове и на различни инструменти, които оставиха по парченце от себе си.
Тъкмо издаде нов албум, а разбрах, че скоро ще издаваш още един албум с ремикси?
Това всъщност е албумът “Канатица”, който ще се появи във версия с ремикси на музиканти от цял свят. Като започнем от Япония, Русия, Германия, САЩ, Канада, та има даже и няколко ремикса на български музиканти. Основната идея на този проект е Канатица да достигне до други стилове музика, да разпери крила над още няколко континента и да покаже на възможно най-много хора колко красиво звучи българският фолклор във всевъзможни форми и интерпретации, извън моят поглед над него.
Каква е публиката по концертите ти?
Публиката е изключително разнородна. Обединява ги любовта към българската култура, но ги различават толкова много други неща. Идват баби с внуците си, майки с деца, младежи, всякакви хора. Голяма радост е за мен, че музиката, която правя се явява както мост между различни стилове, така и мост между поколенията. Срещите в средата на този мост могат само да ме радват.
Защо си тук или защо не си другаде?
Иван: Тук съм, защото доброто е тук (смее се). Тук съм най-вече, защото тук намирам извора на вдъхновението си. Тук лесно стимулирам сетивата си. Достатъчно ми е да изляза сред природата, да се любувам на красивите ни гори, реки, на морето. Тук усещам корените си. Тук знам кой съм, откъде съм, къде съм. Бил съм навсякъде по света, много други красиви места съм обиколил, но опитът ме научи, че за да бъда истински оригинален, трябва да „пия от извора“.
Какви са хората около вас? Има повече, които намират смисъл тук или повече, които го търсят другаде?
Иван: Аз срещам предимно хора, които се кефят, че са тук. А когато срещна от другите, винаги опитвам да им дам причина да са по-щастливи тук. Аз също често съм недоволен, все пак съм българин. Съвсем нормално е, когато сравняваш родината си с по-добре уредени в културно, инситуционално, инфраструктурно отношение, да ти се прииска с едно махване на магическата пръчка и тук да е така. Но истината е, че трябва да разберем, че от всеки един от нас зависи тук да е по-хубаво и от никой друг.
Преподаваш на студенти в НХА? На какво ги учиш, освен на саунд дизайн?
Иван: Аз съм жив пример за това, че в България можеш да се изхранваш с култура и изкуство и всъщност това е основната причина да реша да преподавам на студенти. Покрай музиката и саунд дизайна, да бъда пример за това, че млад човек като мен, като тях, може да бъде успешен тук. Искам да ги накарам да вярват в себе си. Естествено, това не значи да не пътуват и да опознават света. Просто е важно да знаят, че България също е възможен избор.
Каква е вашата дефиниция за доброто тук?
Иван: Тук съм си вкъщи. Вкъщи ми е най-уютно. Тук се чувствам обичан и обгрижен. Тук си тежа на мястото. А и много обичам това, че където и да отидеш в България, с когото и да говориш – дървар, архитект, милионер, какъвто и да е, винаги има какво да научиш, да споделиш и изобщо, тук всеки с всеки си има приказка. В Германия това не може да ми се случи.
Лора: Това е спокойствието, което изпитваме, когато успеем да се свържем със себе си. Всеки може да намери това място, когато спре да го търси другаде.
Иван: Хубаво го каза Лора.
Добре, като за финал, каква е рецептата за повече добро тук?
Иван: С повече любов между хората, повече приемственост и търпимост. Да говорят повече помежду си, а не чрез медиите и чрез това, което им се посява отвън. Да сме една енергия, не всеки да тегли към себе си. Може би това е твърде абстрактно. Абе, представям си, че доброто тук е заразно и колкото повече добро правиш, толкова повече добро ще оставиш.