Без значение дали му викате супа или чорба, този рибен дар от боговете се класира изключително високо в таблицата на удоволствията, защото е сред малкото неща в живота, които вървят еднакво добре с бира и махмурлук. Плюс това, истинската българска рибена чорбица е 100% натурална, органична, безглутенова, неГМОнизирана, „Стара планина” стандартизирана, непастьоризирана и донякъде вегетарианска.
Най-якото обаче е, че като всяко истински добро нещо, начинът ѝ на приготвяне е… магия.
Никой готвач не може (или може би не иска) да ти обясни какво точно се случва в тези часове, прекарани в кухнята на бавен огън. Винаги отговорът звучи нещо стил: „Мьи слааш в тас тенжура рибоцьи, думатьи, компьир, морковчье и путправкьи, па после бъркъш”. Със същия успех можеш да питаш някого как се прави бира, а той да ти каже: „Ечемик, малц, хмел, вода и дълга молитва”.
Общо взето, за да стане въпросната супичка да си егé, или казано по модерному „чук”, в микса трябва да присъстват няколко много важни елементи: поне два вида риба, единият от които да е така по-елитарен сорт (нещо сом, бяла риба, шаран, щука); девесил или мащерка, но най-добре и двете, ако може в комбинация с копър, магданоз, риган и целина (не селъри, целина!); цялата тази красота, разбира се, сервирана с лимонче, люто чушленченце и подобаваща биричка.
Напълно резонно, местата на картата, където се приготвя рибена чорба за чудо и приказ, се броят на пръстите на Ити Извънземното, но ето няколко от тях, нарочно селектирани от шано спектъра на утехата:
“Морски сговор”
Известно на местните като Ченгене скеле, тази сбирщина от многоцветни колиби с канали, вместо улици е нещо средно между Венеция и гетото на Мексико Сити. Интериорът настрана, кръчмата с изключително духовитото название предлага рибена супа, способна да разреве зрял мъж с наднормено тегло, при това на цени, които биха накарали даже французин да остави бакшиш. Обира точки и с местонахождението си: само на 20 минути с кола от центъра на Бургас.
„Старци-разбойници”
Класическа рибена чорба, поднесена в небрежарска бохемска обстановка, която има вкус на носталгия и мъничко тъга, сякаш забъркана от полуанимационен пенсиониран морски вълк с лула, оръфано куче и синьо райе на дупки. Всъщност напук на името, собственичката е младо момиче софиянче, а артът по стените е предимно неин. Сред другите гвоздеи на програмата тук са миш-маш, содена питка, не така простичките сармички на Ели и домашен сладолед със смокини. След плажа на Варвара и залива Селимьоти това определено е най-голямата атракция в един от последните оазиси на доброто родно курортуване.
„Черно море”
Като си говорим за тайни места, това буквално го няма на картата. Разположен в близост до световно неизвестните водоеми „Гларус” и „Рибарници Звъничево”, комплексът, наименован така навярно с ирония може да няма стил и класа (интериорът включва тъжни римски колони и бетонна локва за риболов, а менюто кара ранния „Балкантурист” да изглежда с две звезди „Мишлен”), но пък за сметка на това има риба, при това в изобилие. Дали от скука и експерименти или по рецепта, предавана от поколение на поколение – не е ясно, но крайният резултат е супа, предизвикваща лек ступор и желание в клиента да се ощипе, за да е сигурен, че не сънува. А казват, че полето раждало само тикви…