Кратък разказ за голямата любов
Доброто тук е в обичането, което не признава годините и в щастието, което носи човешко име.
Дядо ми откраднал баба, когато тя била на 18. Не точно я откраднал, а отишъл у тях и попитал там ли е баща ѝ. Нямало го, а той я поканил да се оженят и понеже бил с приятели, а баба се притеснила да не го изложи пред тях, склонила. Ей така, без една целувка си казали ДА. И живели нелек, но достоен живот. Родил им се син, после и внуци и са обещали и правнуци да гледат. С внимание и търпение, без крясъци, само с обичане, между библиотеката на баба и стадиона на дядо. И да, до ден днешен изпитвам панически страх от течението и предпочитам супа-топчета пред всяко гурме, но това е защото не сте яли такава нереална супа, а и преди толкова години гурмето не бе дошло по нашите земи.
И Ви пиша всичко това, защото баба и дядо днес празнуват 60 години от онзи ден, в който минали под венчилото и ги чух преди малко по телефона. Дядо ми се беше обръснал в 6 сутринта, както прави всеки Божи ден от векове и излязъл. В 7 на масата имало букет, а сега баба с разтреперан глас ми сподели, че отиват на ресторант и се чуди коя рокля да си облече. И я попитах дали е щастлива, а тя ми отвърна, че не познава щастието извън дядо.
Толкова за голямата любов.